Живот в обувка

            Убав човек беше дедо Димчо-с блага усмивка и тъжни очи. По цел ден на нивята се трепеше, а вечер хортуваше приказки на хлапетиите-една от друга по-чудни. С тех израснах, ей ме на, левент и половина. Но за тия дваесет годйни дето миная, откак се помна-все едно го питам:

- Защо одиш с една обувка, нови ти носим, а ти-не та не! Не щеш ги!

А той все отговаряше:

-Обичам си я, чедо.

И така, до ден днешен с един цървул си оди-прокъсан, съшиван...Не го разбирам. Добър човек, ама малко чалнат.

  Минаха се още неколко зими, па се задомих и ми се роди син. Едва прооди и бръзах да го заведа на мегдана, приказки да слуша. Но тая вечер старика го нема. Нингаш не пропускаше тоя човек да дойде, па си рекох,че нещо е станало.    Оставих дЕтето у дОма и се затръчах да го търся. У тех го немаше, по волОвете познах, не беха у двора, та се емнах към нивята. Тевно, тевно, а я рукам са се сила и никой се не обажда. Кога погледна- сливата се прекършила, а под нея -един бос крак.

-Димчоо, Димчоо, какъв сакатлък си направил бре!-а той едвам стене отдоле. Поместих клона и му рекох-СедИ тука, сега ше викна некой да помага!

   Мъжът ме спря:

-Чекай дедовото, я сом свършен. Слушай кво че ти думам. Секи път ме питаш едно и секи път същия отговор ти давам. Сега че ти кажа оти съм с един пътък... Едно време бех млад и редко убав, ама не знаех да ценя. Видех ли червени бузи и тънка снага-там бeх, много моми зачерних. Еднаж  обаче една ми взе акълот. Гиздава като врабче, с бистри Очи и горда като царица.И тя ме искаше и се обещахме един на друг. В сърцето ми немаше место, оти го беше запълнила целото. Като чифт обуща бееме-неразделни. Но виното проклето нe прощава. Предадох я и се разбра. В деныот дето требуваше да и искам ръката тя ми хариза цървули и ги нарече да ме водат нейде и да се не върна нингаш. Молех я, плаках, ама непоколебима беше. Таман три деня след това на въже се провеси, мойта гълъбица, миличката ми.. Тогази тръгнах, па стигнах чек тука. Единия пъпук оставих, чедо, на гроба и, а другия го нося. Затуй ти казвам като ме питаш- "Защо с една обувка одиш"-оти я обичам.

И издъхна. Дядо димчо душа в обувка беше...