А как душата ми копнееше да бъде бяло-

перо на птица горе в небосвода

и нежно да целува своя вятър,

над всичките безумни земни хора.

Но днес е тъжна, много тъжна-

в крило на гарван скрита

и няма вятър-само суша...

и няма сили да  извика..